Разград
Град Разград е разположен край река Бели Лом, по северния склон на Разградските височини, в източната част на дунавската хълмиста равнина, на надморска височина 200 метра. Счита се за столица на Лудогорието /Делиормана/, макар че географски погледна то е в периферията на областта. Отстои на 60 км от град Русе и 346 км от София. Гара Разград е на най-старата жп линия в България и е на 6 км от града, неблагоприятно обсто ятелство, което би могло да се поправи с изграждане на жп линия Самуил-Попово през Разград. През града преминава главният шосеен път Русе-Варна. Има автобусни връзки още с Попово, Търговище, Кубрат, Силистра, Шумен и други.Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура 10, 7°С и сред на годишна валежна сума 565 мм - под средната за страната. Река Бели Лом, която при чиняваше наводнения, бе коригирана, вкопана и бетонирана през 1961 г. Разград е наследник на римския град Абритус, останки от който са открити при строежа на пеницилиновия завод, източно от съвременния град в местността Хисарлъка. Един милярен камък от Абритус свидетелствува за строежа на път от Сексагинта Пристис / Русе/ през Абритус към Марцианопол /Девня/.
Върху останките на разрушения при нашествията Абритус възниква средновековното българско селище Хръзград /Хрисград/. След падането на града под турско иго през 1388 г. се среща в документи с имената Херазград и Разиград. Среща се, и с имената Каяджиик, Иенидже, Хръс, Аранград. Много са тълкуванията на хръс - като кръст, укрепление, от името на владетеля Хръс или от Хръсате /Владимир/ син на цар Борис 1. Сведения за града дават пътешествениците Хаджи Калфа и Евлия Челеби. Вакъфското селище от 1573 г. става град с развити занаяти - коларо-железарство, грънчарство, ножарство, кожухарство. В табаханите се изработва прочутият и търсен сахтиян /кози кожи/, изработваната силитра била изпращана за Татар Пазарджик. Отглеждани били много буби. Още от XVI в. има търговска колония от Дубровник /Рагуза/.