
В ориенталския Разград е имало 7 джамии, хамами, безистени, голям Куршумли хан с оловен покрив. От него време е запазена часовниковата кула от 1764 година, изградена от майстор Уста Тодор Тончев от тревненското село Дурча. Реставрирана е през 1864 г. Датският инженер Кастен Нибур, посетил Разград в 1767 г., пише: "На 22 юни, по пет и половина часа престигнах в Разград. От как не бях срещал в Египет, Арабия, Индия и по цяла Турция от Босфора до Балкана никакъв часовник върху кула, най-подир тук, в Разград намерих такъв".
Момина чешма представлява бронзова скулптура. От края на миналия век е църквата "Свети Никола". Запазени са две от джамиите Ахмедбейовата е от 1442 г., а по-голямата Ибрахимпашовата е от 1616 година. Тя е втора по големина в България след шуменската Томбул джамия. За нея проз 1874 г. феликс Каниц отбелязва: "Пред мен бяха красиви архитектурни форми на голяма джамия, квадратна в основата си, осмоъгълна в горната част, чиито широк купол, едно стройно минаре и островърхи кулички в ъглите" Евлия Челеби я сравнява по хубост с Рустемпашовата джамия в Цариград.
През 1860 г. е открито първото класно училище. Във възрожденския Разград учителка е била първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина. Нейната къща е превърната в музей. Интересна постройка в града е мавзолеят в чест на руските освободители. На първата му копка на 1.111.1879 г. е присъствал княз Дондуков-Корсаков. Тогава известно време градски архитект е бил Франц Грюнангер.
През 1880 г. Разград е наброявал 11 625 души, през 1900 г. - 13 829,1926 г. - 15 421, 1956 г. - 18 389,1975 г. - 42 566,1985 г. - 49 353 и през 1992 г. - 40 621 души и заема 28-мо място по големина. Градът е намалял през последните 8 години с 9 хил. души, главно изселили се в Турция. През периода 1987-1992 г. Разград бе център на област, в която бе включен и гр. Русе, безпрецедентно политическо решение.
Разград се наложи като важен промишлен град. Главните отрасли са хранително-вкусовата, химическата и каучуковата, стъкларската, порцелановата и фаянсовата, машиностроителната, металообработвателната, памукотестилната и трикотажната, шивашката и промишлеността за строителни материали.